Мъжът, изобличил наркотрафика като политическа и икономическа сила

Мъжът, изобличил наркотрафика като политическа и икономическа сила

11.01.2016

Роберто Савиано живее под постоянна охрана, след като написа „Гомор” – книгата, изобличилa неаполитанската мафия. Сега той е решен да разкрие участието на наркобароните от Южна Америка в световната икономика.
Пабло Ескобар беше „първият, който разбра, че не кокаинът трябва да се съобразява с пазара, а пазарът да се върти около кокаина.”
Естествено не Ескобар, а Савиано е постулирал тази еретична истина точно с тези думи в последната си книга „Нула Нула Нула” (изд. „Ера”), най-важната книга за изминалата година и най-убедителната писана някога за това как работи наркотрафикът. След поредната година, в която наркотиците се разпространяваха все по-надълбоко и по-нашироко в света, Савиано казва всичко, което трябва да бъде казано и което няма да намерите в  безбройните официални доклади или в художествените произведения на популярната култура.
Осъзнаването, че кокаиновият капитализъм е в центъра на нашата икономическа вселена, превръща Ескобар в Коперник на организираната престъпност, смята Савиано идобавя, че на света няма друг толкова динамичен, иновативен и верен на принципите на свободните пазари бизнес като наркотрафика. Може да звучи просто, но не е и според автора това откритие обяснява как работи света.  
Савиано живее в неизвестност под денонощна охрана след отправени към него смъртни заплахи, предизвикани от публикуването на „Гомор” (изд. „Ера”).В продължение на осем години той се крие в тайни квартири, пазен постоянно от седем карабинери, като рядко му се случва да прекара повече от няколко нощи в едно и също легло.
„Капитализмът”- казва Сaвиано, - се нуждае от незаконните организации и пазари… Това е най-трудното за обяснение. Хората – дори тези, занимаващи се с изобличаването на организираната престъпност – пренебрегват това, настоявайки, че черният пазар е разделен от законния. Европейският и американският манталитет кара хората да мислят за мафиота като за престъпник, който отива в затвора. Но той не е, той е бизнесмен и неговият бизнес, черният пазар, е станал най-големият в света.“
Това е прозорливата еретичност на Савиано. От десетилетия написаното за световната мафия предполага абсолютно разделение между полицаи и крадци - здравомислещото ни общество и органите на реда стоят от едната страна и се борят с организираната престъпност, която е от другата. Но пътя, проправен от Савиано и малкото му последователи, унищожава тази представа. В подкрепа на тяхната позиция се явяват скорошните кошмарни събития от Мексико, включително поредното бягство от затвор с предполагаема максимална сигурност на наследника на Ескобар - Хоакин „Ел Чапо” Гузман. Организации като тази на Гузман не са противници на капитализма, нито негови имитатори. Те са интегрирани в свободния пазар и са негова съставна част. Те са модел за подражание в икономиката.
В последно време се обсъждат предимствата и недостатъците на идеята наркотиците да се легализират, но въобще не се говори за наркотрафика като за икономическа и политическа сила. Савиано обяснява и показва това, което всички пишещи за мафията се опитват да изкрещят от години, но изглежда не го правят достатъчно високо и ясно като него. Той разбулва лъжите за законния и незаконния бизнес, представя наркокартела като бизнес компания и бизнес компанията като картел, кокаина като стока и стоката като кокаин, известен в най-чистата си форма като „нула нула нула”. Точно като брашното с най-високо качество, идеално за паста.  
Стилът на писане на Савиано е отличителен, като литературен репортаж, едновременно фактологичен, информативен и импресионистичен. „Нула Нула Нула” започва с язвителни, трагикомични размисли за хората, които използват кокаин: „Ако не е баща ти или майка ти... тогава е шефът ти в офиса... Ако не е шефът ти, тогава е жена му... Това са сервитьорите – ще те обслужват на сватбата следващата събота... Ако не са те, тогава е чиновникът, който току-що одобри новите пешеходни зони.” Началото на книгата е посветено на това кой и защо употребява белия прах. „Кокаинът” - обобщава Савиано, прилагайки логиката на бизнеса, - „е сигурен актив. Кокаинът не е сезонен. Кокаинът е актив, който не би бил засегнат от недостиг на ресурси или пазарната инфлация.” Кокаинът като всяка друга стока, може би дори в по-голяма степен от повечето, е „стъпил здраво върху бедността и неквалифицираната работна ръка – море от взаимнозаменяеми работници – и увековечава системата за експлоатация на многото и облагодетелстването на няколкото”.
„Кокаинът става продукт като златото и нефта”, казва Савиано в интервю, „но по-икономически изгоден от златото или нефта. При тях ако нямаш мина или кладенец е трудно да навлезеш в пазара. При кокаина не е така. Земята ти се обработва  от отчаяни селяни, от чиито продукт можеш да натрупаш огромни наличности, капитали и пари за много кратко време. Ако продаваш диаманти, трябва първо да ги идентифицираш и лицензираш, при кокаина не е така – независимо от качеството можеш да го продадеш веднага. Взаимодействаш си перфектно с ежедневието на световните пазари и незаинтересоваността на политиците от запада да разберат това е зашеметяваща. Европа и Америка нямат волята да проумеят силите, които движат наркотрафика”.
В предишна книга на Савиано, която предстои да бъде преведена на английски език „Избягай с мен” (Vieni Via Con Me – Come Away With Me), той говори за екомафия, която „винаги търси терени и места, които да завладее и на които да се развива”, точно както бизнеса търси пазари. В „Нула Нула Нула” той пише за генеалогията на наркосиндикатите, от техния патриархален период и сегашната пазарно ориентирана политика до международните корпорации, които купуват фалирали банки и вътрешнобанкови заеми, за да се интегрират на световната икономическа сцена. Наркоорганизациите проникват в системата докато станат неделима част от нея, докато „демокрацията е буквално застрашена” и „всички  сме равни,  всички сме мръсни… в машината от кал”.
„Наркотрафикът не се случва някъде далеч. Хората искат да мислят за него като за далечно отвратително насилие, което се случва независимо от тях, но всъщност не е така. Цялата ни икономика се слива с действителността на наркотрафика”.
Поради някаква причина, споделя Савиано, англосаксонският свят разбира по-бавно от латинските общества вродената виновност на юридическо система. „Мисля, че англосаксонският и англоамериканският свят са наситени с позитивизъм – искат да вярват, че живеят в пълноценно общество. Това означава, че Лондон например е по-важен център за пране на пари от Каймановите острови”.
Мафията има особени, почти еволюционни, начини да разпространява и увеличава своето влияние. „Мафията работи така – ако мафиота не се справи с работата, умира. Така се изгражда система на оцеляване. Когато някой сгреши, е убит и заменен от друг, дори по-безмилостен, така организацията става по-силна”.
В статия, написана по-рано тази година, Савиано описва заплахите за живота си и постоянната охрана, под която живее. Той си задава въпроса „Струва ли си?”.
„Писах за Неапол, но Неапол си запуши ушите”, оплаква се автора. „Моя е вината, че статиите, които пиша за кървавите нарковоини, са глас в пустиня”. Такива са опасенията на всеки журналист, който пише на подобни теми, но за разлика от своите колеги Савиано е платил със своята свобода и сигурност.
„Понякога мисля, че съм обсебен, но друг път съм убеден, че с тези истории казвам истината”, признава авторът. Вманиачен или не, Савиано проумява бруталната истина, че да разбереш наркотрафика е като да разбереш съвременния свят. Според Савиано „не можеш да вникнеш в световната икономика, ако не схванеш принципите на наркобизнеса”.
В „Нула Нула Нула” Савиано обяснява защо. На аудио запис от ФБР стар италиански мафиот от Ню Йорк обяснява на млади мексикански редови членове на организацията разликата между закона и „правилата”. Законите са, за да бъдат нарушавани, но правилата на организацията са неприкосновени, налагани под страх от смъртно наказание. „Предполага се, че законите са за всички”, казва Савиано, „но правилата са измислени от така наречените „мъже на честа”. Така наркобизнеса обяснява света, възползвайки се от всичките му противоречия. За да успееш в наркотрафика, прилагаш правилата, за да нарушиш законите. Днес всяка голяма корпорация прави именно това”.