Капка Касабова за "Книга за Уна"
Капка Касабова за "Книга за Уна"
05.05.2016
Хипнотична медитация за скръбта, срама и конфликта от ветеран, преживял босненската война.
„Аз съм един, но има хиляди като мен. Сломени и несломими“, пише Фарук Шехич. Този автобиографичен роман от награждавания босненски поет, носител на Наградата на Европейския съюз за литература и великолепно преведен на английски от Уил Фирт, е ценно и многопластово допълнение към военната литература. Написан 20 години след събитията, разбили „стъкления похлупак“ над Югославия и живота на студента Шехич, романът започва с гневен вик: „Спомените ми са мръсни и отблъскващи“. Като че ли тества решимостта на читателя, лирическият герой отрано ни съобщава, че е убивал и то не веднъж. „Има и по-различни от мен, хора, които се молеха на Бог да ги улучат, да загинат, защото преливаха от живот и сила и точно това ги задушаваше, страхът, че ще останат живи с такава страшна енергия в себе си.“
Шехич се присъединява към доброволчески военен корпус за три години и става свидетел на зверствата, извършени и от двете страни, щрихирани в романа със словесната пестеливост на поета. Без да доминират, тези събития хвърлят сянка, докато романът се е устремил към истинската си цел – да поддържа въображаемото съграждане на всичко, което разказвачът обича, макар и осквернено.
На селски панаир, чрез хипноза, индийски факир му помага да „пътува назад във времето“ в изгубената предвоенна ера. Връщаме се в набоковско царство на очарованието, риболовните сезони край река Уна. В това минало, което всъщност е друга страна, Шехич мислено посещава отдавна починалите си баба и дядо в къщата им до реката, където всеки предмет носи смисъл и болезнено предвещава какво ни очаква. Неравномернoтo мрачнo повествование отразява душевното състояние на разказвача, също както и неизчерпаемата изобретателност на езика и непринуденото сливане на времевите реалности.
Шехич е категоричен, че това беше война за завоюване на територия, а не религиозно-етнически конфликт, както го представиха чуждестранните медии. Преди всичко поет, той откровено носи в себе си част от абсурдното наследство на войната: „Имам силата да се срамувам и заради другите“, „Не е трудно да се научиш да мразиш, трябва само да се оставиш на инстинктите си, нужни за твоето оцеляване“.
С темите за мира и войната, невинността и скръбта, Шехич провокира размишления върху екзистенциалната главоблъсканица за колективната и лична травма, но също така и за по-обикновените човешки преживявания - как да се съхраним в свят, който може да ни разруши по невъобразим начин.
Капка Касабова
Източник: The Guardian