Интервю със Софи Хана - автор на "Затворено ковчеже"
Интервю със Софи Хана - автор на "Затворено ковчеже"
01.09.2016
В навечерието на издаването на „Затворено ковчеже“, втория роман на Софи Хана, в който тя изправя Поаро пред ново предизвикателство, авторката споделя за първата си среща с Агата Кристи, за слабостта към Екрюл Поаро и как Кристи е повлияла на писането и́.
Коя беше първата история на Агата Кристи, която прочете?
Прочетох „Трупът в библиотеката“, когато бях на 12 години и нямаше връщане назад, бях зарибена. Все още мисля, че това е един от най-добрите и́ романи – просто безпогрешен. Когато навърших 14 години вече бях прочела всичките и́ книги, станах и́ почитател до живот.
Кой те запозна с книгите на Агата Кристи?
Баща ми. Той колекционираше книги за крикет и често посещаваше панаири за книги втора ръка. Един ден ми донеса овехтяло старо копие на „Трупът в библиотеката“ и каза, че се чуди дали ще ми хареса. Хареса ми! Твърдо заявих, че ще трябва да ми носи поне по един роман на Агата Кристи от всеки панаир.
Коя е любимата ти история?
Невъзможно е да избера една! Във всеки един момент мога да изброя топ 5 или 10 и те всеки път са различни. Обичам „Среща със смъртта“, защото е изпреварила времето си в психологически аспект. Но най-любимият ми роман е „След погребението“ – перфектен баланс между сюжет, герои и атмосфера. А мотивът за убийството е един от най-гениалните, трогателните и проницателните в криминалната литература.
Кои други образи на Агата Кристи те забавляват най-много?
Обичам госпожица Марпъл. Тя е също толкова великолепен детектив колкото и Поаро, но образът и́ е напълно различен – не толкова романтичен и e по-мизантропски. Тя вниква в човешката психика, особено тъмната и́ страна, толкова добре. И защото съм любител на кучета, обожавам Боб, кучето от „Безмълвният свидетел“. Имам териер точно като него, казва се Брюстър.
Как Агата Кристи повлия на писането ти?
Агата е част от литературните ми гени. Чисто стилистично пиша по различен начин, но без съмнение тя има най-голямо влияние върху мен. Тя ме научи, че добрият сюжет е ключов в изграждането на героите, защото бихме могли да разберем и опознаем един образ, само ако знаем какво го мотивира. Агата Кристи създаде перфектната формула за детективска история, такава каквато аз мисля, че трябва да бъде. В началото на всеки роман тя описва очевидно невъзможна ситуация и побърква читателя, защото той се пита „Как може това да се случва?“. Тогава лека-полека разкрива не само как невъзможното е възможно, но и защо това е единственото нещо, което можеше да се случи. Това се опитвам да направя и аз в моите романи. Многократно по-интересно е от това да кажеш „Тук има труп – кой извърши престъплението?“.
Кои са най-изобретателните или иновативни престъпления на Агата Кристи според теб?
Може би „Убийство в Ориент Експрес“. Престъплението се разплита по начин, който никой не би предположил, но веднъж прочетеш ли го, ти се струва абсолютно логично. Всъщност то в едновременно просто и очевидно, но само след като си го прочел.
Какво предизвика привързаността ти към Поаро?
Изключително е забавно да четеш за Поаро, защото винаги се смееш с него, а не на него. Под неговите недостатъци и странности – припряният стремеж към чистота, суетата и самонадеяността – лежи изключително привлекателен, лоялен и завладяващ характер. Той е мъдър, романтичен, обсесивен, състрадателен и отдаден на справедливостта. И тези великолепни мустаци! Познавам го много добре. Той е стар приятел. Споделям манията му, аз съм също толкова обсебена от спретнатостта, колкото е той от реда и чистотата!
Как влизаш в настроение когато пишеш за Поаро?
Преди да започна с писането на „Убийства с инициали“ препрочетох всички книги на Агата Кристи. Това ми напомни колко брилянтни са те. Писането за Поаро е удоволствие, защото го познавам толкова добре и го обичам толкова много – чувствам, че все едно му помагам да покаже колко е велик! Истинското предизвикателство бе да напиша книга достатъчно добра за него и феновете му. Никога не съм се опитвала да пресъздам стила на писане на Агата Кристи, защото аз работя по друг начин, а и никога не би могло да има друга Агата Кристи. Никой писател не би трябвало да се опитва да имитира стила на друг.
Как изгради героя на Кечул и защо той се разви по този начин?
Изглеждаше разумно да се въведе нов разказвач, който да се развива с неизбежната промяна в писателския стил. Едуард Кечпул вижда Поаро през собствените си очи, той ми позволи да запазя стила си на писане и да остана вярна на невероятните герои и атмосфера, които Агата Кристи е изградила. Кечпул е инспектор от Скотланд Ярд, който става помощник на Поаро. Умен е, но не е толкова добър детектив колкото Поаро. С развитието на действието, той започва да опознава Поаро, да го харесва и уважава. Поаро пък вижда, че Кечпул е схватлив и има потенциал, той му помага да подобри дедуктивните си умения. Връзката им е подобна на тази на ментор – ученик.
Сподели нещо повече за „Затворено ковчеже“?
Доволна съм от крайният резултат. Действието в „Затворено ковчеже“ се развива в Клоунакилти, Ирландия през 1929 г. Известна авторка на детски книги събира семейството си и им съобщава, че е променила завещанието си. Тя е обезнаследила двете си деца в полза на тежко болен мъж, който се очаква да живее по-кратко от нея. Какво я е прихванало? Преди да успее да се впусне в обяснения е извършено убийство... какъв късмет, че Поаро е наоколо, за да намери убиеца!