Смъртта на синята мечта

Да поемеш отговорност за своето време, без да повтаряш неговите гримаси. Умно, задълбочено, с интелект и чувствителност на човек, който страда, но няма да хленчи. С убеждението, че светът, в който живеем, е наше дело, така че няма невинни. Но точно тук се крие плахата надежда, че нещо може да се промени.

“Църквата, интелектуалният елит и медиите. Това са трите основни виновника за моралния разпад на нацията през първото десетилетие от промяната на системата в България. Това са онези пропилени първи десет години за обществото, чието наваксване ще остане под въпрос най-малко до средата на този век. Големият им грях към нацията няма как да бъде изкупен и заличен от нашата история, а въздействието му ще приключи едва с изчезванего на неговите носители ако не от живота, то поне от терена на тези сфери. Трите кита на духовността я разлагаха по-бързо и успешно дори от излъганите й надежди, от сринатите й мечти, от разпадащото се материално благополучие и от уродливата властова върхушка.”

Ива Николова има куража да се подпише под тези думи. Сега вече читателят нека намери смелост и да разбере какво ни се случи.

Ива Николова е поетеса, преводач, журналист. Но най-вече името й се свързва с едно - острото перо в журналистиката, което години наред държи нащрек българската общественост. И постига целта на истинския професионалист - да не ни оставя равнодушни.