Филмова разходка във времето с Еркюл Поаро
Филмова разходка във времето с Еркюл Поаро
16.02.2022
В романите, по кината и телевизията се срещат мнозина гениални детективи, но един от най-великите – или поне с най-атрактивния мустак – е Еркюл Поаро. Белгийският следовател, създаден от Агата Кристи, се появява в 33 романа и повече от 50 разказа и е игран от различни емблематични актьори.
Странно е, че Поаро се появява рядко на голям екран, много от най-ранните филми за него са забравени, а някои от неговите забележителни приключения са пренаписани за друг обичан герой на Агата Кристи – Мис Марпъл.
Нека разгледаме филмите с Поаро от 30-те години досега и видим най-знаковите случаи, които е разрешил.
Почетно място за „Murder By Death“ (1976)
Откачената пародия на супердетективския жанр на Нийл Саймън, режисирана от Робърт Мур, включва звезден актьорски състав, който играе тънко прикрити интерпретации на емблематични детективи. Питър Фолк играе аналог на Сам Спейд, Дейвид Нивън и Маги Смит са квази-Ник и Нора Чарлз, Елза Ланчестър е „Мис Марбълс“ и Питър Селърс играе пародия на Чарли Чан с обидно гротеск грим. Хитрият сюжет и забавният актьорски състав се подкопават от расистки шеги, но трябва да се отдаде заслуженото на актьорите, включително Джеймс Коко за очарователното му изпълнение като Майло Перие, заместник на Поаро.
Почетно място за "Spice World" (1997)
Да, „Спайс Гърлс“ имат свой филм, който на моменти сякаш целият се състои от дребни шегички. Най-забавната от тях е Хю Лори като Еркюл Поаро, който разследва поредица от мистериозни убийства с картечница. Той е очарован от „Бейби Спайс“ (Ема Бънтън) и пренебрегва факта, че тя държи картечница и е покрита с амуниции. Вместо това детективът обвинява свещеник. Бърза, но запомняща се сценка, която повдига въпроса защо Лори никога не е играл Поаро наистина, защото би бил чудесен в тази роля.
„Среща със смъртта“ (1988)
Питър Устинов изигра Еркюл Поаро шест пъти, но само три от тези филми бяха пуснати по кината, а в случая със „Среща със смъртта“ – без особен шум. Пайпър Лори е в ролята на жена, която всеки има мотив да убие. Въпреки някои истински звезди в състава (Кари Фишър, Лорън Бакол, Джон Гилгуд и Хейли Милс), филмът на Майкъл Уинър като цяло е удивително муден. Устинов играе Поаро за последен път и възгледът му за героя е, че детективът вече е в залеза си като такъв.
„Зло под слънцето“ (1982)
Второто превъплъщение на Устинов в Поаро е подкрепено от звезден актьорски състав – Даяна Риг, Маги Смит, Роди Макдауъл, Силвия Майлс, Джеймс Мейсън – и катастрофално мързеливо и мудно темпо. Не че отнема много време за убийството, за да тласне историята към екшън. В края на краищата много от историите на Агата Кристи се развиват по-бавно, докато се стигне до насилието. Но в случая истината е, че режисьорът Гай Хамилтън сякаш дори забравя, че предстои да се случи убийство.
„Смъртта на лорд Еджуеър“ (1934)
Остин Тревър изигра Еркюл Поаро три пъти (без мустак!), но първите две продукции („Алиби“ и „Черно кафе“) са вече изгубени, за съжаление. Оцелелият филм на Тревър, „Смъртта на лорд Еджуеър“, изобразява Поаро много повече като белгийски Шерлок Холмс, отколкото като негово собствено, ексцентрично Аз. Но филмът се развива бързо, поднася хитри обрати и запомнящи се герои, а нетипичния поглед на Тревър над героя е просто чудесно.
„Смърт край Нил“ (1978)
Първият филм на Питър Устинов в ролята на белгийския детектив е истински шедьовър, с прекрасен ансамбъл от потенциални убийци, кобри и много остроумие. Актьорският състав на заподозрените включва Миа Фароу, Бет Дейвис, Анджела Лансбъри, Джордж Кенеди, Джон Финч, Маги Смит и Саймън Маккоркиндейл. Погледът на Устинов върху Поаро е малко по-непретенциозен от този на неговите предшественици, позволявайки на детектива да се отдръпне на заден план, когато е необходимо, така че е още по-удовлетворяващо, когато той публично разкрие своя гений.
„Азбучни убийства“ (1965)
Тони Рандал може да изглежда като странен избор за ролята на Еркюл Поаро, но и „Азбучни убийства“ на Франк Ташлин е невероятно странен филм. Започва с това, че Поаро казва на публиката да не го следва, така че камерата отплува и вместо това открива убийство. Лудостта във филма понякога пречи на заплетената история и ще ви бъде простено, ако напълно загубите представа какво се случва (или поне защо), но това е забележително забавна и необичайна адаптация по Агата Кристи и интерпретацията за Поаро на Рандал е, изненадващо, една от най-добрите.
„Смърт край Нил“ (2022)
Второто приключение на Кенет Брана с Поаро си позволява някои сериозни свободи с героите и техните мотивации, добавяйки известна емоционална тежест. Това е добре! Но сега сценарият повдига множество релевантни социални проблеми, само за да се отдръпне, за да избегне ангажирането с тях. Това е лошо. И все пак, така историята се поддържа свежа, дори ако вече сте наясно кой е извършителят на убийството, а звездният актьорски състав допринася за тази пищна и секси филмова продукция – особено Софи Оконедо, Анет Бенинг, Роуз Лесли и Френч и Сондърс.
„Убийство в Ориент Експрес“ (2017)
Кенет Брана се прочу с разкошни адаптации на великите британски автори, с поразителни актьорски състави и много жизненост. Не е изненадващо, че неговия филм „Убийство в Ориент Експрес“, макар и да не внася нищо ново в разказа, е възвишено изпълнение на познат материал. Пенелопе Крус, Уилем Дефо, Джони Деп, Джуди Денч, Джош Гад, Лесли Одом-младши, Мишел Пфайфър и Дейзи Ридли допълват изпъкващия актьорски състав. Брана поставя мистерията за убийство в затворено пространство в холивудски стил и играе Поаро като авантюрист, който е влюбен в собствения си мустак.
„Убийство в Ориент Експрес“ (1974)
„Убийство в Ориент Експрес“ на Сидни Лъмет има всичко необходимо: това е удивително великолепна продукция, с един от най-добрите актьорски състави, събирани някога. Албърт Фини е в капан във влак с цяло шествие от заподозрени за убийство, сред които Шон Конъри, Лорън Бакол, Антъни Пъркинс, Ванеса Редгрейв, Майкъл Йорк, Жаклин Бисет, Уенди Хилър и Ингрид Бергман (която спечели Оскар за ролята си). Филмът е изпълнен със зловеща атмосфера, която се балансира чудесно с комичното изпълнение на Фини. Лъмет разбира, че събитията, водещи до убийството, трябва да са толкова вълнуващи, колкото самото убийство, а разследването след това трябва да бъде пълно с изненади, както кинематографични, така и структурни. Това е един от най-великите филми в жанра и много вероятно най-добрият, правен някога.