Откъс от "Йохан Кройф - гений и деспот"
Откъс от "Йохан Кройф - гений и деспот"
10.03.2017
На 10 март 1999 г. по случай стогодишнината на ФК „Барселона“ е организиран наред с другите празненства и приятелски мач в негова чест на „Камп Ноу“: някогашният Дрийм тим от 1992 г. с него като треньор, срещу тогавашния „Барса“, воден от Луис ван Гаал. „Състоя се през 1999 г., макар че бях напуснал през 1996 г. Този бенефис на „Камп Ноу“ беше включен в договора ми, но „те“ постоянно намираха извинения да го отложат. След уволнението ми от „Барса“, те се опитваха да съсипят репутацията ми, но също така правеха всичко възможно да омаловажат постигнатото от Дрийм тим“, свидетелства той във филма En un momento.
На това официално, но закъсняло сбогуване в Барселона трибуните са препълнени с фенове, които са все така верни на своя Спасител. Трогнатите Кулета не успяват да сдържат сълзите си. Но най-напред получават овации някогашните играчи на Дрийм тим, които излизат един по един на терена в ярко оранжевите екипи от 1992 г. Тук са (почти) всички: Бакеро, Куман, Лаудруп, Стоичков. Това очарова Йохан: „Най-голямата ми гордост е да видя, че днес дори онези, с които съм имал проблеми, като Лаудруп, Стоичков или Де ла Пеня, си дават сметка, че съм бил прав и го заявяват публично.“ Огромен надпис на една от трибуните му желае „Benvingut a casa, Cruyff“ („Добре дошъл у дома, Кройф“).
На страничната трибуна се разгръща огромен негов портрет, когато обявяват на микрофона: „Ел Мистер Йохааан Крооойф!“ Йохан тръгва по тунела, който води към терена, с тъмен костюм, обхванат от емоции, но сдържан както винаги. „Запазих самообладание.. Но по-късно, когато го гледаш пак по телевизията или на видео...“ Овациите са бурни. Дори от президентската трибуна, където балът на лицемерите е в разгара си: Гаспар и Нунес се усмихват и аплодират в унисон с възгласите на Кулетата. Йохан произнася кратко слово, застанал със спокойствие и достойнство в централния кръг. „Когато взех микрофона, шефовете затаиха дъх. Но защо да развалям такъв прекрасен момент, като ги нападна? Не съм с такъв манталитет.“ Но прави тъкмо това! „Един господ знае защо чакахме толкова за този фантастичен момент“, заявява той, като обвинява косвено клана Нунес. След мача и след почетната обиколка играчите спонтанно се събират отново в централния кръг и заобикалят някогашния си треньор. Скандирания „Йо-хаааан! Йохаааан!!“ ехтят от пълните трибуни на „Катедралата“. Останалата непокътна популярност на Ел Салвадор подейства като шамар в лицето на Нунес. И това не убягва от погледите на Йохан и на неговите съюзници.